Моля се в един слънчев ден, да стана,
и решение едно да има в главата ми,
да затворя зад гърдите ми онази рана,
която остави белег в душата ми.

Един ден ще се изправя на крака, 
и от тоя момент вече ще зная,
че и за мен има втора врата,
която ми показва пътя към Рая.

Моля се да намеря онзи приятел,
който ще бъде моят гръб,
който няма да ми завижда,
и няма да ми има зъб.

От цялото си сърце, желая това,
защото аз живея истински живот,
отдавна приела съм своята съдба.
но не съм със сърце на робот.

Боря се, да сбъдна най-голямата си мечта,
и да не протягам за милост ръце,
ще търся истинското в любовта,
за която ще подаря цялото си сърце.

Като стръкче или светулка,
като едно полуовяхнало цвете
боря се, за да живея и моля
за друго не ме молете.

Като цвете засеяно в тревата
и аз раста ден след ден ..
не съм едничка на Земята
и други хора има преди мен. 

Не умея всичко да правя
не ме карайте да го вярвам
със нищо не се славя
каквото мога от себе си давам.

Това е моята доброта, 
това представлявам аз ..
едно обикновенно момиче
за живот получило втори шанс.

Единственото ми богатсво е това
да пиша, да пиша и да пиша ..
обрисувам живота си със слова 
които в поезия се стремя да опиша. 

Зная, един ден ще се събудя, 
и ще погледна слънчевия ден,
ще облека рокля, ще се обуя
ще изляза и лъчите ще блеснат в мен. 

Някога, някога ще бъда,
това, за което мечтая сега
ще надживея своята присъда
със сила, мощ и неутолима борба.

Ще проявя търпение и ще жадувам 
за този слънчев и прекрасен ден 
в очакване дори, през нощта ще будувам 
за да усетя промяната в мен.

Ще държа букет цветя в ръцете си 
и ще ходя боса по морския бряг
с голяма и истинска усмивка на лицето си 
един ден ще посрещна и първия сняг.

Викната от порива на вълните

беше насочила поглед към небето
и една молба ѝ прозираше от очите
"Боже, моля те върни ми сърцето".

Не беше го казала с тъга,
не беше тъжна тя самата
но в нея живееше една празнота
и си държеше сърцето в ръката.

И когато всевишният я чу 
прониза я светлина в очите
това момиче, което с надежда се обу 
накрая върна в сърцето си зад гърдите!

Тая надежди, но все надолу летя  и най-често се доверявам безусловно .. като клечка кибрит бавно горя от това чувство празно и отровно. 
Нямам това което винаги съм искала и съжалявам, че навлажнявам очите си винаги, съм се стремяла и съм натискала но само съм усещала болка в гърдите си. 
Кажете, как да се избавя от това  какво вече да направя  изморих се да ръся сълза след сълза вече в водопад от сълзи ще се удавя. 
Приказката в живота ми е кошмарна и каквото и да кажа, не си струва ..  Живота ми е тъжна ирония, идеална която с лекота в сърцето ме целува.
И какво да кажа, вече не зная ...  как да не обръщам внимание на това? .. Съмнявам се, че съществува Рая Щом Бог ми слага единствено рога.  

Тая надежди, но все надолу летя и най-често се доверявам безусловно .. като клечка кибрит бавно горя от това чувство празно и отровно.
Нямам това което винаги съм искала и съжалявам, че навлажнявам очите си винаги, съм се стремяла и съм натискала но само съм усещала болка в гърдите си.
Кажете, как да се избавя от това какво вече да направя изморих се да ръся сълза след сълза вече в водопад от сълзи ще се удавя.
Приказката в живота ми е кошмарна и каквото и да кажа, не си струва .. Живота ми е тъжна ирония, идеална която с лекота в сърцето ме целува.
И какво да кажа, вече не зная ... как да не обръщам внимание на това? .. Съмнявам се, че съществува Рая Щом Бог ми слага единствено рога.

Гледах слънцето,разхождах се сама
на онази далечна поляна до хълма
исках да стигна светещата луна
за която трябваше ми стълба.

Със светещи очи и голямо сърце
 мечтаех да разбера що е луната
и със 25-каратова усмивка на лице
да погледна извисена Земята.

Боря се да сбъдна тази моя мечта
и нищо повече да не пожелая .. 
това е да видиш в тъмното искра
това е да разбереш що е Рая.

Това желание, го изявявам на показ
това е най-голямата ми цел сега
нейде някога ще получа отказ
от вътрешният ми глас и душа.

Кажи как да ти кажа мамо?
Кога съм зле и кога добре ... 
Кога имам нужда от рамо
Как, като само Бог ще разбере?

Не искам да се тревожиш, обичам те
дори в ръцете си да не си ме поела
"мила моя майка" наричам те
сто момини сълзи за тебе ще постеля.

Чудя се, как да се усмихнеш от сърце
искам в тебе майко, да оставя следа
кажи за какво мечтаеш, ще подам ръце
ще бъда с теб, дори след смъртта.

Прости ми майко, че не зная
ако с нещо съм сгрешила досега
един ден знай ще се срещнем в Рая
и в очите ни ще блести светла дъга.

Свят. Тази дума какво означава? Ако човека с безразличие живее, ако до старини, студен остарява, ако с проста милостиня забогатее. Ако самичък обядва на масата и легнала е празнотата у него ако празна му е с вино чашата и до себе си няма моминско чедо. Дали човека тогаз гори от живот? Дали доволен е от тъмнината .. ? Някой да помогне, да каже как пустю да намери светлината! И тогава - може би? Ще бъде човек и ще има за какво да се бори тогава сърцето му няма да е лед и ще може самотата да пребори. - и това

Обичам със сърцето и същността си през цялото ми време, дори посивяло аз не се доверявам като вас на хубостта си съмнявам се, че някой го е разбрало. Аз се боря със сила, чест и воля въпреки, че за някои съм едното нищо наистина и аз казвам понякога "не мога" въпреки, че според някои мога всичко. И въпреки това, аз се обичам такава който иска да е до мен, нека не ме вини аз със чисто сърце съм и душичка здрава защото привикнала съм да роня сълзи. А дори тогава, когато безумно ме боли аз отново зная, ще съм на крака дори да скубя косите си, сърце ми да кърви зная, някога ще надмогна своята съдба